Перничанката Михаела Методиева е пример за това как страстта към словото може да прерасне в дълбоко лично и социално послание. От ученическите си години тя пише, вдъхновена от учителката си по български език и литература, Кристина Симеонова. Тази връзка с учителката й дава увереност и стимул да продължи да създава.

Дебютният й роман "Пулсът на вечността" е не просто литературно произведение, а емоционално изживяване, което носи в себе си дълбока човешка топлота. Методиева го определя като почувстван, като нещо, което е живяло в нея дълго време, преди да бъде споделено с читателите. В него тя разказва за двама лекари, които символизират човещината в професията.

Този роман е посветен на хората с бели престилки, които често остават в сянка. Авторката иска да покаже, че зад професията на лекарите се крие много повече – човечност, съпричастност и разбиране. Тя подчертава, че уважението към тях е необходимо, защото те жертват личното си време и емоции в името на здравето на другите.

Михаела Методиева не крие, че получава позитивни отзиви, които я вдъхновяват да продължи да пише. В момента работи върху следващ проект, като не спира и да се занимава с рисуване. Тя е активна в културния живот, като има шест самостоятелни изложби и участва в съвместни експозиции.

Предстоящите представяния на "Пулсът на вечността" в Радомир и село Мещица са още една стъпка към популяризирането на нейното творчество. Михаела Методиева доказва, че страстта към изкуството може да бъде и средство за социална промяна и разбиране.